АЙКИДО КЛУБ АГАЦУ - БУРГАС

Warning: Parameter 3 to botRokBox() expected to be a reference, value given in /home/aikidob/public_html/libraries/joomla/event/dispatcher.php on line 136 Warning: Parameter 3 to botRokBox() expected to be a reference, value given in /home/aikidob/public_html/libraries/joomla/event/dispatcher.php on line 136 Warning: Parameter 3 to botRokBox() expected to be a reference, value given in /home/aikidob/public_html/libraries/joomla/event/dispatcher.php on line 136 Warning: Parameter 3 to botRokBox() expected to be a reference, value given in /home/aikidob/public_html/libraries/joomla/event/dispatcher.php on line 136 Warning: Parameter 3 to botRokBox() expected to be a reference, value given in /home/aikidob/public_html/libraries/joomla/event/dispatcher.php on line 136 Warning: Parameter 3 to botRokBox() expected to be a reference, value given in /home/aikidob/public_html/libraries/joomla/event/dispatcher.php on line 136 Warning: Parameter 3 to botRokBox() expected to be a reference, value given in /home/aikidob/public_html/libraries/joomla/event/dispatcher.php on line 136 Warning: Parameter 3 to botRokBox() expected to be a reference, value given in /home/aikidob/public_html/libraries/joomla/event/dispatcher.php on line 136 Warning: Parameter 3 to botRokBox() expected to be a reference, value given in /home/aikidob/public_html/libraries/joomla/event/dispatcher.php on line 136 Warning: Parameter 3 to botRokBox() expected to be a reference, value given in /home/aikidob/public_html/libraries/joomla/event/dispatcher.php on line 136
Administrator

Administrator

Email: Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.

Този разговор е поместен в Най-доброто Айкидо:Основите.

Айкидо може да бъде трудно за разбиране от съвременните хора. Много от тях имат опит само със спорт и игри които натоварват само тялото, чисто технически упражнения и състезания при които винаги има ясна разлика между победител и победен. Айкидо не отговаря на тази културна рамка и захващайки се с това изкуство хората се оказват объркани. За да направим Айкидо по достъпно, ще представим въпроси и отговори за да опитаме да се ориентираме и разберем за какво става въпрос. Някои отговори може да не са много ясни , но веднъж започнем ли истинската практика стават пределно ясни.


По какво Айкидо се различава от останалите спортове?

Айкидо е Будо. Това е особено бойно изкуство което изисква духовно развитие.

Вярно е че от 1984, Айкидо е прието за член на GAISF, международна асоциация на спортни федерации, така че наистина някой може да си помисли , че Айкидо е някакъв вид спорт като например леката атлетика. Трябва да се отбележи , обаче ,че на Световните Игри, спонсорирани от GAISF няма организирани състезания и са чисти от задкулисието и комерсиализма на Олимпийските Игри


Спорта се съсредоточава главно върху състезанието, докато главната цел на Айкидо е развитието и постигането на пълната човешка същност. В Айкидо никога не ни е нужно да прибягваме към използването на хитрини, измами или прекомерна сила за надделяване над противника.


В съвременния спорт, развитието на ума също е вече от особено значение, но ако ума се използва само за победа над противника това не е способ за истинско духовно развитие. Точно поради тази причина Министерството на Спорта на Япония издаде директива да не се пренебрегва духовния аспект на спортното образование. Все повече мислители разбират че победата не изчерпва всичко и не е всичко във спорта и може би един ден Айкидо и спорта ще споделят еднакви цели.


В заключение , трябва да подчертаем отново , че основната цел на Айкидо е духовното развитие на човека. То е Будо, и изкуство дошло до нас от вековете когато въпроса за живот и смърт се е решавал незабавно. Айкидо гледа в цялостното човешко същество в най-дълбоките кътчета на душата му , нещо което спорта не може да направи. Айкидо прилага тренировъчни методи на традиционните бойни изкуства в рамката на съвременното общество.

Защо няма боеве в Айкидо?

Ако разглеждаме Будо в рамката на съвременното общество е прекалено очевидно, че то трябва да има някаква различна  цел от това да учи с техниките си как да се унищожават хората. Кой има нужда повече от това нещо? Хората се интересуват от неща които имат практическо приложение в живота им. Съвременното Будо трябва да има някаква връзка към проблемите на ежедневието. Това е и една от причините поради която няма състезания в Айкидо.



В Айкидо, няма понятие „победа над противника”. Ако тя съществува , желанието за победа и доминиране над противника ще доминира над всичко останало; фиксирането върху това ще направи невъзможно единението ни с природата.


Каква е природата на ки в Айкидо? Същата ли е като на чи в китайските бойни изкуства?

Естествено може да се обяснят  идеите заложени в това понятие но ако не се занимаваш отговора ще има малко смисъл. Ако не практикуваш , това което имаш в главата си няма никаква стойност.



Бъдете сигурни, идеята на ки е централна за Айкидо и Основателя винаги е наблягал върху важността на ки.  Само че , обясненията на Учитела бяха прекалено дълбоки и много трудни за схващане и разбиране особено за хората от новото поколение. Някои се опитваха да следват думите му , други нямаха интерес към този проблем. Има случаи О’Сенсей ти говори непрестанно само за ки и изведнъж с усмивка ти казва , „идва директно от боговете”.

Има различни начини да се предаде идеята за ки но този който искрено се занимава с Айкидо постепенно ще развие интуитивно разбиране за истинската природа на ки. Ако попиташ Айкидоката за това, най-възможния отговор би бил:” След като изчистих ума и тялото си чуствах, че трептя, пълен с живот и сила!”

Само че , ако това трябва да се обясни на някой нов с нещо от рода -  „ки е форма на озаряване; лъчи бликащи от корема ти и проникващи цялата вселена!”, кой би повярвал? Най-добре е да развиете ваше собствено разбиране чрез практиката ви.

 
Относно връзката между ки и чи: това е едно и също само приложението е различно. Идеята за ки не е ограничена само до айкидо ,разбира се. Много бойни изкуства и философски системи използват този термин за изразяване на идеята за „универсална енергия” или „жизнена сила”. Има много общи точки между Айкидо и китайските бойни изкуства, но гледната точка е съвсем различна и не можем да ги считаме за идентични. Трябва да бъдат разглеждани като две независими ситеми.


В Айкидо, „дихателната сила”(кокю-рьоку) е едно от най важните неща.   Обема на белите дробове лисе има в предвид?

Дихателната сила е много повече от обема на белите дробове. Тя включва работата на цялото тяло. Тя не е просто дишане, но съсредоточена сила, която се появява когато има единение на духа и тялото. Дихателната сила е решаваща. Дори и  нечии дробове да не са обемни , той може да добие грамадна, освобождаваща сила чрез единението на тялото и ума. Дихателната сила и ки са Източника на силата на Айкидо.

Няма живо същество което да не диша , и всеки го прави постоянно. Ако дишането спре, бързо ще напуснем този свят. Дишането е най-естествения рефлекс. Ки и дихателната сила неделими, самата същност на Айкидо.


Наблюдавайки хора занимаващи се с Айкидо ми наподобяват въртенето  на пумпал.  Може ли такова движение да бъде наистина ефективно като техника на бойно изкуство.


Нека да използваме пример от училищното образование , за да отговорим. Ако ученика само изучава тези въпроси които са за изпит неговата подготовка ще бъде непълна и несъответстваща на необходимостта. Нима е възможно да се пренебрегнат основите? И обратно – изпипай основите и напредъка ще дойде бързо.

 

Друг подход е да се изучава набор от примери. В бойните изкуства това изглежда така – „ако се случи това , направи така”. Това изглежда, че усъвършенства знанията, но всъщност има много малка полза в истинска ситуация. Невъзможно е да се подготви точен отговор за безкрайното множество от  непредвидени случаи. В истински сблъсък не може да кажете на нападателя как точно да ви удари.


Нека погледнем методите за обучение на Айкидо по от близо. Ние правим техники в седнало положение. Никъде не се изучават такива в модерното общество защото всички седят на столове, но подобна тренировка укрепва краката и бедрата, развива здрав център и дихателна сила. Не е възможно за всичко да има техника , но упражняването на основите в края на краищата  може до ви помогне да намерите подходящ отговор при всеки истински случай.


 

Мощна ки се създава от кръгови движения. За да се създаде добра сфера необходимо е да има здрав център. Ки извира от този център и той е източника на мощното въртене. Дори и да сте съвсем леко разцентровани вашата сила ще изчезне, но ако останете центрирани ще може да развъртите около себе си и най-силната насрещна сила. Това е ключов закон.


Физическите движения в Айкидо са центрирани в сейка танден. Центъра на тежестта на човешкото тяло. Ако сте центрирани в тази точка , ще може да се движите в кръгове – малки, големи с истинска стабилност и генериращи грамадна ки сила. Айкидоката никога не се върти просто ей така.

Има ли ритници в Айкидо?

Не. Основателя имаше много мощни крака и от време на време показваше техники с прилагане на ритници, но почти никоя от тях не е залегнала в съвременното Айкидо.


Няколко пъти подчертах, Айкидо стъпва на центрирания ум и тяло с двата крака на земята буквално и образно казано. Ритници и подсечки  временно нарушават добрия баланс и затова са избегнати. Айкидо няма рамки и няма „ ако това стане, направи това”. Обикновено не упражняваме защита срещу ритници и на някой може да му се стори, че това е проблем, но всъщност ако имате здрави корени в основните техники може да се справите със всеки ритник.


Ето ви един пример.  Айкидо инструктор в Тайланд бил предизвикан от местен кик боксьор. Дори и след като му било обяснено , че не участваме в схватки боксьора настоявал. Нападнал с ритник и инструктора веднага отреагирал като го заковал с икьо.

Инструкторът , който никога не  бил тренирал срещу ритници, бил доста изненадан от себе си колко естествено и ефективно отреагирал. Нямал предварителен план или идея как да действа, така че реагирал естествено и тази реакция била благодарение на всекидневните тренировки на основните техники


Има ли свободен спаринг(рандори) в Айкидо?


Не, по същата причина поради която няма състезания. Никога не атакуваме и се движим само поради агресията на противника, така че двама айкидоци няма как да правят спаринг. Правим, обаче, нещо като свободна практика при която един човек работи срещу различни по брой нападатели и атаки, като може да прилага която си иска техника.

По време на тренировка до колко трябва да се съпротивляваме на изпълнението на техниката? Ако се съпротивляваме твърде много става трудно за партньора да практикува, но пък ако не се съпротивляваме въобще какъв е смисъла?


Не трябва да се съпротивлявате безпричинно. Много хора от другите бойни изкуства няма да се съгласят, но не е въпроса в пасивното изпълнение на техниката. Въпроса е във взаимодействието и чрез работата с партньора да научите къде, как и колко натиск или съпротива да приложите. Това е ефективната тренировка.

Ще ви разкажа един случай за да видите колко ефективна може да бъде обучението по Айкидо. Борецът Ичиро Уата един ден посети нашето доджо. Уата  се беше борил на Олимпийските Игри 1932 в Лос Анжелос и беше Председател на Аматьорската Федерация по Борба. Беше в добра форма и опитен борец, но изпадна в пълна безизходица когато му беше направено никьо на китката. Не знаеше как да се справи въпреки целия си опит и физическа сила. Айкидо изглежда леко и лесно но веднъж започнали занимания разбирате колко много работа ви трябва за да изковете наистина мощна техника.

Ако вярвате че настройването към движенията на опонента ви няма особен смисъл и съпротивлявайки се правите техниката по реалистична, вие пропускате съществената отличителна черта на Айкидо.

КЪМ ЧАСТ 1 !!!! 

 

А: Сенсей , а бяхте ли свързан с флота?

 

О-Сенсей: Да. За доста дълго време. Началото беше през 1927 или 28 година за около десет години. Бях преподавател на половин работен ден във Военномрската Академия.

 

Б: Обучавахте ли курсанти докато преподавахте там?

 

О-Сенсей: Бях обучавал доста военни, започвайки с Военноморската Академия около 1927-28 година. През 1932-33 започнах да водя клас във Военното Училище Тояма. После през 1941-42 преподавах айкидо в училището на Военната Полиция. Имаше един случай , когато направих демонстрация по айкидо по покана на генерал Тошие Маеда, началник на Военната Академия.

 

Б: След като сте обучавали военни , сигурно е имало доста груби типове и доста интересни случки.

 

О-Сенсей: Да. Дори ми направиха засада един път.

 

Б: Да не ви смятаха за някой арогантен и неприятен учител?

 

О-Сенсей: Не, не беше за това. Искаха да ме изпробват. Беше по времето, когато започнах да преподавам на военната полиция. Една вечер докато се движех покрай местата за трениране  нещо странно се случи. Почуствах , че нещо става.  Изведнъж от всички посоки , от храстите и канавките се появиха доста войници и ме заобиколиха. Започнаха да удрят с дървени мечове и щикове. Но понеже бях свикнал с такива неща дори не ми направи впечатление. Докато се опитваха да ме ударят, аз се завъртях насам - натам и те изпопадаха леко след като ги пипнех тук там. Накрая се изтощиха. Във всеки случай света е пълен с изненади. Онзи ден срещнах един, който ме е бил нападнал тогава. „Аз съм съветник към Военната полиция в Алумни в префектура Вакаяма” – ми се представи. След като поговорихме няколко минути научих, че той е един от тези, които ме бяха нападнали тогава преди години. Докато се почесваше по главата ми сподели: „много съжалявам за този инцидент. Този ден се разправяхме ,  дали новия инструктор по айкидо  наистина е силен. Една група от нас , все полицаи с гореща кръв, се наговорихме да изпробваме новия  учител. Около 30 човека го причакахме. Бяхме напълно шашардисани, че 30 самоуверени мъже не можахме нищо да ви направим.”

 

С: Имаше ли някой случай докато бяхте в Училище Тояма?

 

О-Сенсей: Премерване на силите? Имаше един инцидент, мисля , че преди този с военната полиция. Няколко офицери, които бяха инструктори в училището ме предизвикаха да си премерим силите - аз срещу тях. Те всички се гордееха със своите способности и казаха нещо подобно – „ мога да вдигна толкова и толкова килограма” или „счупих дървена тояга едиколко си инча в диаметър”. Аз им казах: - „нямам толкова сила като вас, затова нека да пробваме друго.” Протегнах дясната си ръка и сложих показалеца си на края на един чин и ги накарах да легнат със стомаха си върху ръката ми. Един, два, трима един върху друг върху ръката ми и се опулиха. Продължих докато станаха шест и тогава помолих един от офицерите стоящи до мене за чаша вода. Докато я изпих всички бяха в мълчание и се споглеждаха.

 

Б: Като оставим айкидо вие трябва да сте имали огромна сила.

 

О-Сенсей: Не съвсем.

Кишумару Уешиба: Разбира се беше силен, но тя трябва да се опише по скоро като сила на ки, отколкото като физическа сила. Преди много време, когато установихме ново селище в провинцията, видяхме как седем, осем човека напразно се опитваха да преместят един дървен труп. Баща ми стоеше до тях и ги гледаше известно време, след това им каза да се дръпнат, така че той да опита. Вдигна лесно дънера и бързо го отнесе. Напълно немислимо е това да се направи само с физическа сила. Също така има един случай с някой си Михамахиро.

 

Б: Това същия Михамахиро от Сумо Асоцияцията Такасаго Бея ли е?

 

О-Сенсей: Да. Той беше от провинция Кишу. Когато бях в Шингу, Вакаяма, Михамахиро беше напреднал много в ранговете на сумо. Имаше огромна сила и можеше да вдигне три релси наведнъж, които тежаха няколко стотин фунта. Когато научих , че Михамахиро е в града го поканих да намине. Докато говорихме той каза – „Чувал съм , че вие също притежавате голяма сила. Защо да не се изпробваме един друг?” „Добре. Мога да те закова само с тоя показалец”-му отговорих. После му позволих да ме бутне докато седях. Този момък свикнал да вдига грамадни тежести пуфтеше, пъшкаше и се напъваше, но не можеше да ме избута. След това пренасочих силата му в страни и той отлетя на някъде. Докато беше паднал  го натиснах с показалеца и той остана напълно прикован към земята. Беше все едно възрастен боцка с пръст малко дете. След това му предложих да пробва пак, но този път да ме бута в челото. Пак не можа да направи нещо. После протегнах крака напред и пазейки равновесие, повдигнах и крака. Пак нищо. Естествено после започна да учи айкидо.

 

А: Като казвате че приковавате човек с пръст, във жизнена точка ли го натискате?

 

О-Сенсей: Начертавам кръг около него. Неговата сила е вътре в този кръг. Няма значение колко силен е противника , той не може да разпростре своята сила извън този кръг. Така става безсилен. Та, ако го натиснете с пръста си докато сте извън този кръг, вие ще можете да го удържите само с показалец и дори само с кутре. Това става възможно, защото противника вече е станал безсилен.

 

Б: Въпрос на физически закони. Както в джудото, когато хвърляте противника или го притискате вие се разполагате в същата позиция. В джудо вие се движите в различни посоки и се опитвате да наместите противника си в същата позиция.

А: Вашата жена също ли е от префектура Уакаяма?

 

О-Сенсей: Да. От Уакаяма и моминското и име е Такеда.

 

А: Фамилията Такеда е тясно свързана с бойните умения.

 

О-Сенсей: Може да се каже. Моето семейство е било лоялно към Императора от поколения. Истина е ,че моите прадеди са оставяли богатство и имот и са отивали навсякъде из страната където е било нужно, за да служат на Императорското семейство.

 

Б: Като Вас Сенсей, както вие сте пътували непрекъснато. Сигурно е било много трудно на жена ви.

 

О-Сенсей: Винаги съм бил много зает и не съм имал време да мързелувам в къщи.

Кишумару Уешиба: Тъй като семейството на баща ми е доста заможно, той е имал възможност да се занимава с аскетични практики отнасящи се до бойните изкуства. Друга особеност на баща ми е , че много малко се интересува от пари. Има един такъв случай. Бяхме наели място с помощта на господин Киьоши Ямамото син на генерал Ганбей Ямамото в Сарумачи, Шибаширогане в Токио. По това време баща ми притежаваше  доста земя в околностите на Танабе. Част беше обработваема, друга не, имаше и част с планински терен. Не разполагаше с много налични пари. Налагало се да заема пари за да изкара. И въпреки това, никога не се е случвало да продава земя. Нещо повече. Когато неговите ученици донасяли месечно дарения той отговарял: „не искам подобни неща”. Казвал им да ги дарят на камисама(божествата) и никога не приемал пари. Когато се нуждаел от тях, покорно се представял пред олтара на камисама и получавал дар от божествата. Никога и не си и помислял да взима пари за Будо. Тренировачната зала по това време била в залата за билярд в сградата Шимазу. Много благородници, включително военни, такива като адмирал Исаму Такешита, както и много аристократи идваха за да практикуват. Името което използвахме тогава беше айкиджуджуцу или Уешиба-рю айкиджуцу

 

Б: Каква е най-подходящата възраст да се започне с айкидо?

 

Кишумару Уешиба: Можете да започнете на около 7 или 8, но сериозното обучение трябва да започне на около 15 или 16. Физиологически погледнато на тази възраст скелета се оформя и костите добиват здравина. Освен това, айкидо има много духовни аспекти( разбира се, че такива има и в другите форми на бойни изкуства), така че на тази възраст се добива гледна точка за света и за природата на будо. Така че, аз бих казал 15-16 е добра възраст да се започне убочение в айкидо.

 

Б: В сравнение с джудо има много малко възможности някой да се сбори с противника си в айкидо. Не се изисква много физическа сила. Въпреки това, може да се справиш не само с един, но и с няколко противника едновременно. Идеално е като бойно умение. В този смисъл идват ли хулигани да учат айкидо.

 

Кишумару Уешиба: Разбира се, включват се и подобни хора. Но когато подобни хора се обучават с намерение да го използват като средство за бой те не се задържат дълго. Будо не е танц или хореография. Дъжд или слънце, трябва да се обучавате непрекъснато в ежедневието си, за да имате напредък. Айкидо е като духовна практика изпълнявана под формата на будо. Никога не може да бъде усвоена от тези, които искат да го използват за раздор. И обратно тези, които са склонни към насилие престават да бъдат такива, когато се заемат с айкидо.

 

Б: Разбирам…чрез постоянната практика те спират да се държат хулигански.

 

О-Сенсей: Айкидо не е бу(боен метод) на насилие , а на любовта, вие не можете да се държите насилнически. Вие обуздавате противника по един елегантен и спокоен начин. Той не може да се държи повече като хулиган.

 

Б: Разбирам. Не контролираме насилието с насилие, а превръщаме насилието в любов.

А: Какво преподавате като начало в айкидо? В джудо се започва с укеми (падане).

 

Кишумару Уешиба: Първо движението на тялото в пространството – тайсабаки, после потока на ки.…

 

А: Какво е поток на, Ки?

 

Кишумару Уешиба: В айкидо ние постоянно се обучаваме да овладяваме свободно ки-то на нашия партньор, чрез движението на нашето ки и увличайки го в нашето собствено движение. После учим как да завъртаме тялото си. Въртим не само тялото , но и ръцете и краката. Накрая тялото става единно и се движи естествено и правилно.

 

Б: Гледайки айкидо тренировката , се забелязва че учениците падат естествено и леко. Как ги обучавате на това.

 

Кишумару Уешиба: За разлика от джудо, където трябва да се награбите със своя противник, в айкидо почти винаги поддържате някакво разстояние от него. Като резултат такъв тип падане е възможно. За разлика от джудо , където падането е със забиване в земята , ние изпълняваме падания по кръг, много естествени форми на укеми. Та така – ние усвояваме тези четири елемента много усърдно.

 

Б: Да обобщим – вие упражнявате тай но сабаки (движение на тялото), ки но на нагаре (поток на ки), тай но тенкан хо (въртене на тялото), падане и разучаване на техники.

 

Кишумару Уешиба: Шихонаге, техника за хвърляне на противника в различни посоки. Прави се по същия начин като се работи с меч. Разбира се използваме бокен. Както казах  по-рано , противника  става част от вашето движение. Мога да го водя свободно  накъдето аз пожелая. Той ви следва естествено, също както когато работите с тояга или бокен те са част от вас, продължение на вашето тяло, така и той става част от вас – както крака или раката ви.

О-Сенсей: Също така в айкидо никога не вървите срещу силата на противника. Когато сече към вас, от значение е само една линия или точка. Единственото, което трябва да направите е да я отклоните.

 

Б: Айкидо садържа много духовни елементи. Колко време отнема  за да  се достигне до най-основното разбиране за него?

 

Кишумару Уешиба: Различно. Има хора с вродена и естествена координация и такив без. Не може да се каже точно, но една практика от три месеца дава някаква бегла представа. За шест това може да се задълбочи. Само хора с повърхностен интерес ще се откажат в първите три месеца.

 

Б: Разбрах, че ще има шодан изпит на 28 ми този месец. Колко притежатели на черни колани има до момента?

 

Кишумару Уешиба: Най-високото ниво е 8-ми дан и има четирима. Има шест седми дан. Тези с първи дан са доста, но става въпрос само за тези които имат отношение към Хомбу Доджо след Войната.

 

Б: Има огромен брой хора изучаващи айкидо в чужбина.

 

Кишумару Уешиба: Господин Тохей посети САЩ, за да преподава там. В момента айкидо е най-популярно на Хаваите. Има към 1200-1300 ученици. Това число би било еквивалентно на 70-80 000 тука в Токио. Има няколко черни колани във Франция. Има един французин, който се зае с айкидо след като се беше контузил сериозно занимавайки се с джудо. Искаше да преживее духа на айкидо, но не можел да постигне това във Франция. Почуствал, че за да открие истинския дух на будо трябва да дойде в неговото родно място. Затова дошъл в Япония. Посланникът на Панама също се занимава с айкидо, но изглежда климатът в Япония е прекалено суров за него и той не се упражнява през зимата. Има една дама Онода Хару, която беше в Рим да учи скулптура. Тя посещаваше доджото, откакто стана студент в Токийското Училище за Изящни Изкуства. Скоро получих писмо от нея, че е срещнала някакъв италианец занимаващ се с айкидо и тренирали доста добре.

 

А: А относно обясняването на айки-техниките?

 

О-Сенсей: Основните точки са масакацу, агацу, и кацухаяи. Както казах, масакацу значи правилна победа, агацу – да победиш в съответствие с поверената ти небесна мисия. Кацухаяи значи – състояние на ум на бърза победа.

 

А: Пътят е дълъг, нали?

 

О-Сенсей: Айки Пътят е безкраен. Аз съм на 76 и все още търся. Не е лесно да добиеш майсторство по пътя на Будо. В айкидо, трябва да разбираш всяко явление във Вселената. Като например въртенето на Земята или най отдалечената и забулена система във Вселената. Това е учене цял живот.

 

Б: Значи айкидо е знание и за ками както и бойно умение. Тогава какъв е духа на айкидо?

 

О-Сенсей: Айкидо е ай – любов. Вие правите тази любов на Вселената свое сърце, и тогава трябва да приемете като своя мисия защитата и любовта към всяко нещо. За да постигнете тази цел ви трябва да сте в истинното будо. Истинско будо значи да постигнеш победа над себе си и да пречистиш конфликтното сърце на врага... Не, това е път на абсолютна самозащита, където всеки враг е отстранен. Техниките на айкидо са аскетична практика и път, по който достигате състояние на единение на тяло и дух чрез осъзнаване и прилагане на законите на Небето.

 

Б: Тогава айки е път към световен мир?

 

О-Сенсей: Крайната цел на айки е изграждане на рай на земята. Във всеки случай целия свят трябва да пребивава в съгласие. Тогава няма да имаме нужда от атомни и водородни бомби. Той може да бъде удобно и приятно място.

МОРИХЕЙ УЕШИБА 

А: Когато бях в колежа моя професор по философия ни показа портрет на известен философ, и сега се сблъсквам с неговата прилика с вас, Учительо.

 

О-Сенсей: Разбирам. Може би трябва да се прехвърля към философията. Духовната страна в мен е по изразена  отколкото физическата.

 

Б: Казва се, че айкидо е доста по различно от джудо и карате.

 

О-Сенсей: Според мен може да се каже, че е истинското бойно изкуство.  Мога да твърдя това, защото е бойно изкуство основано на универсална истина.  Нашата Вселена е изградена от много различни части, и все пак Вселената е цяло, свързана като семейство и представлява крайното състояние на Мир. Имайки предвид тази гледна точка за Вселената, айкидо не може да бъде нищо друго освен бойно изкуство на любовта. То не може да бъде бойно изкуство на насилието. Затова и айкидо може да се нарече едно от проявленията на Създателя на Вселената. С други думи айкидо е всеобхватността в природата. Небето и Земята стават поле за тренировка и практика. Състоянието на ума на айкидоката трябва да бъде мирно и напълно ненасилно. Насилието е такова състояние на ума, което внася безредие и жестокост в състоянието на хармония. Мисля че това е истинския дух на японското бойно умение. Тази земя ни е дадена за да я преобразим в рай. Войната няма абсолютно никакво място.

 

А: То е доста по-различно от традиционните бойни умения, тогава.

 

О-Сенсей: Наистина, доста по различно е. Ако погледнем назад във времето ще видим как бойното изкуство е било поругано. По време на периода Сендоку (1482-1558-Сендоку значи „враждуващите царства”) местните господари използвали бойното умение за средство, което да служи на техният личен интерес и да задоволява техният ламтеж и алчност. Това е напълно недопустимо. След войната по времето, когато лично аз обучавах на умение, което да бъде използвано за убиване на другите войници аз бях дълбоко разтърсен. Това ме накара да потърся истинския дух на айкидо и седем години по-късно да достигна до идеята за построяване на рая на земята. Причината за това е, че въпреки, че земята и небето са достигнали състояние на съвършенство и са устойчиви в своята еволюция, човечеството (и особено японците) изглежда е в състояние на криза. Трябва да променим тази ситуация. Постигането на тази цел е пътят за еволюция на човечеството. Когато стигнах до това прозрение разбрах, че истинската същност на айкидо е любовта и съгласието. Така „бу”(война) в айкидо е израз на любов. Аз преподавам за да служа на страната си. Така духа айкидо може да бъде само духа на любов и съгласие. Айкидо беше родено според законите и работата на Вселената. Ето затова е и бойно умение на пълната победа.

 

Б: Ще кажете ли нещо за законите на айкидо? Широката общественост смята айкидо като нещо мистично като нинджицу, откакто вие О-Сенсей повалихте грамадни противници със светкавична скорост и сте вдигали големи тежести тежащи по няколко стотин паунда.

 

О-Сенсей: Само изглежда мистично. В айкидо ние използваме изцяло силата на противника. Така че, колкото е по силен, толкова е по лесно за вас.

 

Б: Тогава, в този смисъл има айки и в джудо. Там също така вие се настройвате с ритъма на противника. Ако дърпа -  вие бутате; ако той бута -  вие дърпате.Вие го движите съгласно тези принципи, вадите го от равновесие и след това прилагате своята техника.

 

О-Сенсей: В айкидо няма абсолютно никаква атака. Да атакуваш значи, че духа(за е вече загубен. Ние се придържаме към закона на абсолютна несъпротива, в този смисъл ние не противостоим на нападателя. В този смисъл в айкидо няма противник. Победата в айкидо е масакатцу агацу (правилна победа, победа над себе си); ако вие надделеете над всичко в съгласие с целта на небето вие притежавате абсолютна мощ.

 

Б: Това означава ли го но сен?(Този термин означава късен отговор на атаката.)

 

О-Сенсей: Абсолютно не. Не е въпрос нито на сенсен но сен или сен но сен. Ако се опитам да го обясня с думи бих могъл да кажа, че вие управлявате вашия противник, без да се опитвате да го управлявате. Това е състояние на непрекъсната победа. Няма абсолютно никакъв въпрос за победа или загуба. В този смисъл няма противник в айкидо. Дори и да имате противник, той става част от вас, партньор, който само контролирате.

 

Б: Колко техники има в айкидо?

 

О-Сенсей: Има около 3 000 основни техники и всяка от тях по 16 разновидности…така че хиляди. В зависимост от ситуацията вие създавате нова.

 

А: Кога започнахте да изучавате бойни умения?

 

О-Сенсей: На около 14 или 15. Първо учих Теншиньо-рю Джуджуцу от Токусабуро Тозава Сенсей. После Кито-рю,Аиои-рю, Шинкаге рю всички техни джуцу форми. Все пак мисля, че някъде може да имат и някъде до форми. Опотах и Хозоин-рю соджитцу и кендо. Но всички тези умения бяка свързани с бой един на един и те не ме задоволяваха. Така аз ходих в различни части на страната, за да търся Пътя и да уча, но беше напразно.

 

А: Това аскетични или бойни умения бяха?

 

О-Сенсей: Да търсене на истинското будо. Когато отивах в друго училище, никога не предизвиквах учителя там. Този, който държи доджото е обременен с много неща, така че за него е много трудно да покаже истинските си способности. Аз му отдавах необходимото уважение и учех от него. Когато сметнех , че съм напреднал , отново изразявах своето уважение и се прибирах в къщи.

 

Б: Значи вие не сте изучавали айкидо? Как се появи то?

 

О-Сенсей: Както казах, ходих на различни места да търся истинското будо. Бях около 30 годишен когато се установих на Хокайдо. По една случайност, докато бях в кръчмата Хисада в Енгару провинция Китами срещнах някой си Сокаку Такеда от клана Азу. Той преподаваше Дайто-рю джуцу. През 30-те дена през, които учех от него, аз преживях нещо като вдъхновение. По късно поканих този учител в къщи и заедно с 15-16 човека от моите работници станах ученик търсещ същността на будо.

 

Б: Докато учехте дайто-рю със Сокаку Такеда ли открихте айкидо?

 

О-Сенсей: Не. По точно е да се каже, че Текеда Сенсей ми отвори очите за будо.

 

А: Какви бяха обстоятелствата около вас когато открихте айкидо?

 

О-Сенсей: Стана по следния начин. Моя баща се разболя сериозно през 1919 . Поисках от Такеда Сенсей да си тръгна и се отправих към къщи. По пътя ми казаха , че ако отида до Аябе близо до Киото и отправя гореща молитва тогава всякаква болест ще се излекува. Отидох там и срещнах Онисабуро Дегучи. След това когато се прибрах в къщи разбрах, че баща ми вече е бил починал. И въпреки, че бях виждал Онисабуро Дегучи Сенсей само един път, реших да се преместя в Аябе със семейството си и стоях там до края на периода Таишо (около 1925). Така. По това време бях някъде към 40 годишен. Един ден се подсушавах до езерото. Изведнъж рояк от бляскащи златни искри се посипаха от небето към мен обгръщайки тялото ми. То започна да става огромно, огромно, придобивайки размера на цялата Вселена. Докато бях обзет и обладан от това преживяване, внезапно разбрах, че никой не може дори и да си помисли и за опит да победи. Истинската форма на будо трябва да бъде любов. Всеки трябва да пребивава в любов.  Това е айкидо и това е старата форма на позицията в кенджуцу. След това осъзнаване бях във възторг и не можех да сдържа сълзите си.

 

Б: Тогава в будо не е добре да си як. От стари времена се е преподавало обединението на кен с дзен. Наистина, същността на будо не може да бъде разбрана без опразване на ума. В това състояние правилно и грешно нямат значение.

 

О-Сенсей: Както казах, същността е Пътят на масакатсу агатсу.

 

Б: Чувал съм за случай, в който сте участвали в битка.

 

О-Сенсей: Аз ли? Спомням си…Дегучи Сенсей замина за Монголия през 1924, за да осъществи целта си за велика Азиатска общност във връзка с националната политика. Пътувахме из Монголия и Манджурия. Когато бяхме в Манджурия се натъкнахме на банда и побаднахме под силен обстрел. Отговорих им с маузера и се хвърлих сред тях, атакувайки ги яростно и те изчезнаха. Успях в избягването на опасността.

 

А: Знам , Сенсей, че сте имали много връзки с Манджурия. Много време ли сте прекарали там?

 

О-Сенсей: След този инцидент съм бил там доста често. Бях съветник по бойни умения за организацията  Шимбуден , както и за Кенкоку Университет в Монголия. По тази причина бях много добре приет там.

 

Б: Ашихей Нино написа книга наречена „Оя  но За” в Шосетсу Шинчо в която той разисква ранния период на Тенрю Сабуро, бунтовник в света на Сумо и неговия сблъсак с айкидо и неговия дух. Има ли това някаква връзка с вас?

 

О-Сенсей: Да.

 

Б: Тогава това значи, че сте имали някакви взаимоотношения с Тенрю?

 

О: Сенсей: Да. Той живя в моята къща около три месеца.

 

Б: Това в Манджурия ли беше?

 

О-Сенсей:  Да. Срещнах го когато обикяляхме след празненствата по случай десетата годишнина от установяването на правителството на Манджурия. На празненството имаше един мъжествен мъж и много хора го подканяха с думите, „ Този Сенсей има огромна сила. Що не се пробваш срещу него?” От своя страна аз запитах кой е този човек. Беше ми обяснено , това е известния Тенрю който се беше отделил от Асоцияцията на Сумо Борците. Бях му представен. След тези формалности се заехме да се изпробваме един друг. Седнах и му казах – опитай да ме изтласкаш. Бутай здраво. Откакто знаех тайната на айкидо, не можех да бъда помръднат и с инч. Дори Тенрю се изненада от това. В резултат на това той стана ученик по айкидо. Той беше добър човек.

 

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ   --  ЧАСТ 2 -- !!!

Айкидо и другите Будо

От Кишомару Уешиба, Втори Дошу

/тези наставления са дадени в приложението на книгата на Втория Дошу – Айкидо/

 

 „Каква е разликата между Айкидо и джудо?”, а „ Каква между Айкидо и карате?”. Тези въпроси винаги се задават повреме на Айкидо демонстрациите. Когато прочетете раздела върку техниките научите нещо за тези особености.

Най-общо казано, джудистите прилагат прийомите си като държат противника за ръкавите или яката, преборвайки се за предимството да извършат хвърляне. При Айкидо е различно, при него  момента на контакта е от най-решаващо значение. Ние сме разделени от противника, после подготвяме правилното разстояние от него и накрая се приспособяваме към неговите действия чрез айки-движенията. Няма  никаква борба или  бутане и дърпане насам натам. Много е лесно и да се забележат отликите с карате. При него всичко може да се сведе до удряне и ритане. Въпреки, че повечето движения се извършват по права линия, могат да се видят и някои кръгови движения. Айкидо също има удари и ритници но движенията са различни. Същността на Айкидо лежи в напълно сферичните му движения. Праволинейни движения при него са изключително редки.

Движения подобни на тези в Айкидо много лесно могат да се намерят много по-лесно в японското изкуство на меча отколкото в джудо или карате. Ще бъде много по-лесно да се обяснят и обосноват айкидо похватите от гледна точка на изкуството на меча отколкото чрез другите иизкуства. Основателят винаги е наблягал.

 „Този който учи Айкидо, трябва да се движи според похватите на Айкидо меча, и този който държи тояга съгласно айки-тоягата. Меча или тоягата са продължение на тялото. И ако не можете да ги държите така , че все едно са живи, вие не учите правилно Айкидо.

Начина на тренировка в Айкидо е еднакъв с този на меча. При използването на меч, от началото на схватката до края, винаги има разстояние между двамата противници от около два метра. В Айкидо, въпреки , че не държите меч, вие  обуздавате противника в момента, при който дистанцията ви дава предимство. Боравенето с меч в Айкидо се основава на похвата на печелене на преимущество, чрез преместване на цялото тяло под остър ъгъл спрямо атакуващия; това е разликата от похватите на съвременния спорт японско кендо.

Добре се знае , че основателя е изучавал различни форми на будо и те естествено са вплетени в похватите на Айкидо. И въпреки това , понеже Основателя е търсел нещо отвъд тях , същността на Айкидо е много по различна от тези на другите изкуства.

Понякога обучението в Айкидо се бърка с обикновено учене на ката, но разновидностите на айки-похватите са толкова многобройни, че това твърдение да има някакъв смисъл. И ако Айкидо се изучава просто като някакъв набор от форми , същността му като – „движението на природата е наше собствено” - не може да бъде постигнато.

Затова Основателя казва:

                   „Няма форми и няма стил в Айкидо. Движението на Айкидо е движение на Природата, чиято тайна е дълбока и безгранична”

Така че ,това е най съществената разлика от другите будо , които са прилепени само към формата. Когато използваме думата „форма” , имаме предвид ,че похватите в Айкидо са поток от безкрайни духовни форми, произтичащи една от друга. Това е отвъд разбирането за форма в общоприетия смисъл. Така както видяхме, Айкидо се различава от останалите изкуства като джудо, кендо или карате, но неговия дух е в съгласие с най-дълбоките тайни на тези изкуства.

Dynamic Survey of Aikido

Динамиката на Айкидо

Техниките на айкидо са много разумно построени от динамическа гледна точка.

При завъртане ,човешкото тяло може да се оприличи на въртящ се пумпал. При покой, когато тялото е неподвижно то наподобява равностранен тетраедър. Триъгълната позиция е съвършена позиция от която да се започнат техниките в Айкидо. Когато движението започне, тялото се превръща във въртящ се пумпал. По този начин се достига състояние, при което вие можете да промените движението на центъра на противника, чрез вашето сферично движение, въртейки се около вашия собствен център. Това въртене води до овладяване и хвърляне на опонента.

Има запазена поговорка пазеща цялата тайна на джуджуцу, „ бутай, когато те дърпат, и дърпай когато те бутай”. Ето така старите майстори са оформили своите прозрения:

„мекотата е отговора на върбата

която обръща силата на вятъра срещу самия него

ако гъвкавостта и мощта бяха същността на силата

наставленията щяха да бъдат много по лесни

гъвкавостта е пътя да се добие сила

научи това, то е тънкото умение”


Тези стихове изразяват принципа на джуджуцу. Впрочем, джуджуцу означава „ техниката на гъвкавостта” , а джудо значи „Пътят на гъвкавостта”

Когато същата идея се обяснява от гледна точка на Айкидо тя гласи: „ завърти се, когато те бутат и влез когато те дърпат”. Въртеливите движения се различават от праволинейните движения на джуджуцу. Дават повече възможности. Те създават въртеливо движение, което на свой ред създава центростремителна и центробежна сила.

Това е причината, поради която в Айкидо, вие и противника не сте в дуалистично противопоставяне, а сте една цялост, при която контролирате и него и себе си. Това сферично движение  се извършва като съгласувано единство и придава изящния ритъм на Айкидо.

Като пример може да се даде техниката ирими наге - поемане на  дяната ръка на противника с вашата тегатана отклонявайки се надясно, пропускане на неговата ки като влизаме с нашия ляв крак в неговата дясна страна. Продължаваме въртенето си около нашия ляв крак и с помитащо движение го извеждаме от равновесие. Сменяйки посоката на въртене наляво, влизаме отново напред с нашия десен крак. Въртенето трябва да е гъвкаво и точно, с устойчивостта на скала,  като оставаме непрекъснато център на движението. Динамиката на техниката е  както перките на вятърната мелница - отговарят незабавно и на най-незначителния полъха на вятъра , дори и на този, неусетен от човешкото тяло, или като пумпал, чиято сила на въртене се разпростира навън от всяка негова част, докато в същото време масата му се събира и стабилизира около оста му на въртене и оставащ в равновесие.

Така той завърта и изхвърля всичко до което се докосне. Пример за това в природата са вихрушките и водовъртежите.

Така става и лесно да се разбере, защо в айки-техниките воденето и хвърлянето става чрез движението на бедрата. Противникът е обхванат от центростремителни и центробежни сили, които вие създавате, и които го извеждат от равновесие. Той открива , че е завъртян по повърхността на сферата създадена от вашето пумпалоподобно движение.

Например при айкинаге, след сграбчването на вашата лява ръка от неговата дясна, вие мощно разрязвате и влизате към дясната вътрешна страна на неговата позиция. Така вие спирате движението на неговия център. Когато продължите извеждането на неговата дясна ръка навън от неговата задна дясна страна, той пада поради загуба на равновесие.

Когато анализираме движението и огледаме разположението на телата и действието на силите една спрямо друга, разбираме тяхното действие и взаимозависимост. Друг пример може да се види в ни-кьо. Държите китката на противника докато непрекъснато се завъртате около своя център и като следствие той се завърта изваден от равновесие по повърхността на вашата сфера.

Неговата китка е извита срещу естествената посока на сгъване и така той следва тази посока. Повечето от заключванията на ставите в Айкидо се прилагат по посока на тяхното естествено сгъване за разлика от обикновените „ключове” ,които блокират ставите обратно на тяхната естествена посока на движение.

Тези „естествени извивания” се използват поради начина на сферичното въртене. Когато наблюдаваме движението на Основателя и изследваме отношението на различните сили, виждаме, че неговите ръце и   бедра описват сфера докато тялото му се ускорява около устойчивия му център. Когато работи с тояга , тялото му и тя наподобяват  сфера, а тоягата изглежда, едва ли не, че е жива.

Затова ,когато упражняваме айкидо, трябва да стоим наподобявайки пирамида, когато сме в покой и да я превръщаме в сфера , когато се движим. Сферата трябва да е правилна, напълнена, преливаща центростремителната и центробежната сила , точно както гумена топка, търкаляща се по наклон.  Отношение на тези сили трябва да се изучава и отвъд гледната точка на динамиката на Айкидо, но тренирайки трябва да се научим на състоянието - „без умуване”, и да не се спъваме с анализи и теории. 

Айкидо: Духът  и техниката му

От Кишомару Уешиба

Тази статия е била публикувана в списание Айкидо през 1986 г. vol. 23 no. 2


На 16 март 1986, Дошу Кишумару Уешиба бил поканен да говори за Айкидо пред дванадесета обща среща на Обществото на Японските Бойни Изкуства. Тази английско говоряща международна организация провежда на всеки три месеца срещи и други специални събития  и помества доклади за тях в бюлетин. Дейността на обществото е насочена към изграждане на правилно разбиране на целите и предназначението на Японските бойни изкуства и пътища. Тази статия е адаптация на двучасовата реч на Дошу.

Обща представа за Ки в Айкидо.

 

В Айкидо , концепцията за Ки , както се е развила със столетия тука в Азия има огромно значение. Ние говорим за „ разширяване на нашата ки” и чрез това ние разбираме, че всеки човек се обучава да достигне единение на дух/тяло и да съсредоточи аза си в изразяването и прилагането на една хуманна форма на сила.

На пример, когато посрещаме нашият партньор по време на тренировка от нас се изисква да приложим ирими влизащи движения. Това не означава , че ние спираме, колебаем се, чудим се дали го правим добре или зле, или се двоумим и губим увереност за това което ще се случи. Напротив ние „влизаме”  уверено с Принципа на Влизането.

Сигурен съм, че вие сте преживели важността на това да съсредоточите своята енергия във вашите тренировки и дори в ежедневния ви живот. Срещата с някой особено известен или влиятелен човек може да бъде толкова стресираща,  че ние ще можем да покажем само малка част от нашите способности именно в момента когато ще трябва да изявим всичко най добро от себе си.
Как всичко това е свързано с движенията на Айкидо? Често чуваме хората да описват Айкидо като „чисто” отбранително или разчитащо изключително на „ го но сен” форми на техника, в които само изчакваме и действаме единствено в отговор на движението на противника. Винаги чувствам , че всеки който говори така, изпуска истинската същност на будо. В Айкидо когато застанем срещу нашия партньор няма вече „той” и „аз” – ние вече сме едно. Идеала на Айкидо представлява различен обхват на осъзнаване и усещане. Усещането ни трябва да бъде такова, че ние вече сме достигнали и обгърнали другия човек. Затова аз мога да кажа , че когато аз се движа около моя център и партньора ми се движи така. Също така мога да кажа , че партньора се движи на свой ред той задвижва и мене, така че да се завъртя около моя център. Това е съвършения начин по който ние прилагаме ки в Айкидо.

Будо което е само „го но сен”, или само „уке но” не никакво будо. В Японското будо да се постигне победа като ни притиснат до стената или като се окопаем в защита. В същността му винаги е лежало схващането въпроса на победата или поражението трябва да се реши  по един деен и категоричен начин. Затова в Айкидо ние не бездействаме и не позволяваме на опонента да ни влечи и бута насам натам, нито го нападаме в действителност. Няма нито победа нито поражение. Ние премахваме разликата между нападащия и отбраняващия се. Айкидо движението  превръща двамата в една единствена съгласувана цялост
Ясно е, че докато вашият център не е здраво установен, вкоренен в земята, ще е напълно невъзможно да се извършат айкидо движенията. Недопускащия отклонения начин на живот, който исторически е бил асоцииран с будо е начин да се постигне необходимата здравина на центъра. За да можем да „ разгърнем ки” в нас , Айкидо има концепцията „кокьо рьоку”(дихателна сила), метод създаден да ни научи как да излъчваме тази сила. В древното минало на Изтока ясновидци или хора на мъдростта често описват тази сила като потока на енергията на природата. Лоа Дзъ , Мо Дзъ , Менциус  други наставляват да бъдем „пълни с ки”. В Айкидо нашата представа за „Закона на Ки” се основава на обединение на този космически поток на небето и земята и потока на нашия индивидуален център „кокьо рокьо”. Ние използваме кокьо рокьо ьосей хо( обикновено наречено кокьо хо) като най-важно и основно упражнение , създадено да я развие  и обедини.
 
Това съвършенство на умението, в което две тела се превръщат в едно, обединени в съгласувано движение , ни позволява да се справим едновременно с двама или трима нападателя ако възникне нужда. Нещо повече точно това движение винаги се считало за правилното Айкидо.

Разбира се, не лесно за никой , включително и за мене, да се движи по този начин, когато се работи с няколко нападателя. Но ако начина на обединение с другия е напълно разбран и усвоен и след това осъществен  в тялото в смисъла на шугьо, тази способност може да се развие. Всичко това е дълбоко свързано с Айкидо и „Закона на Ки”.

СЪЩНОСТТА НА АЙКИДО

Уроци на Дошу Кишомару Уешиба на летния семинар през1987г. USAF
от Джуди Луби, Айкидо of Berkeley

Текста е препечатан по повод годишнина от кончината на Вторият Дошу, оригналът се появява в есенното издание на САНШО /Sansho/ през 1987г..

Дошу започна своя първи урок по време на летния лагер с обяснението, че ще има само четири тренировки с нас и през това време ще се опита да обясни, чрез лекции, демонстрации и тренировка същността на Айкидо. Представил съм тук кратко изложение, чиито части следват приблизително реда на четирите урока на Дошу.


I.Японските бойни изкуства са били пропити с идеята и с единствена цел за победа на бойното поле. Техният истински облик няма място в съвременния свят. Основателя на Айкидо решил да направи такава система, която ще можела да отговори на потребностите  на съвременния човек , без да бъде един обикновен анахронизъм.
Това , че Айкидо е ново изкуство не означава просто, че са били въведени съвременни форми като тези в джудо, кендо и карате. То наследява духовните черти  на бойните изкуства и се съсредоточава върху обучаването на духа и тялото за разлика от други, които акцентират на съперничеството, насилват и изхабяват тялото си  и дават предимство преди всичко на победата.

Като пълна противоположност на това, Айкидо е единствено по рода си в своя отказ да стане състезателен спорт. Съперничество , което подхранва егоизма, чувството за собствена значимост и незачитането на другите са пагубни за война, чиято изключителна цел е да се освободи от „аз,аз,аз” и да постигне „не аз”. Това самоосъществяване, което представлява истинското човешко постижение

В нашият свят на машини, война и разложени ценности, постигането на съвършенство на човешката природа чрез Айкидо е път към постигане на мир и съгласие.

Уникалното е, че в айкидо имаме физическо въплащаване на тази духовност. Най - отличителната черта на айкидо като бойно изкуство е, че ние прехващаме и след това контролираме атаката , като привличаме нападателя в сферата която създаваме около нас.

За да осъществим това, първо трябва да отстраним „егото” за да имаме възможност да се движим абсолютно свободно и така да можем да откликнем на момента своевремено и сигурно. В Айкидо работим с атаката, като я преживяваме като поток, който пренасочваме и водим. Това се нарича принцип на сферичното въртене и се онагледява в техниките на ириминаге. Айки учениците трябва да посветят дълги часове и голяма част от времето си на майсторене и изпипване на тази специална ротация, чрез прилежна и повтаряща се практика на тай-сабаки, различни движения като ирими отоши, ирими тенкан и ирими исоку. Единственото което се стремим да постигнем е да се освободим от себето, егото, и да станем способни да се движим в неограничена сферична ротация. Майсторство в това е истинската същност на изкуството.



II. Седенето и техниките в сейза са особено важна част от обучението. Седенето е част от правилния етикет, то е основата на много техники и особено важно за добра тренировка. Важно е да се практикува и да се стремим да преодолеем неудобството от този начин на седене. Дисциплината и прилежната ежедневна практика на основите в айкидо е пътят към съвършенството.

За да подчертае тази гледна точка Дошу демонстрира, а ние практикуваме икьо, санкьо, йонкьо(тачи и сувариваза) и кокьодоса във вариантите му омоте и ура.


III. Айкидо е вътрешно свързано с основните принципи и движения на изкуството на боравене с меч. То е основата на изкуството на боя с празна ръка и ръката(наречена още ръка меч или тегатана) следва буквално начина на движение на боеца с меч. Класически пример който представя това е шихонаге. Принципът на тази техника е изкристализирала от основния начин на боравене с меч. Използвайки основните айки-движения на ирими и сферично завъртане , тегатаната се използва за хвърляне на човека в четири, осем или шестнайсет посоки.
Тази техника има безкрайни разновидности в зависимост от атаката и конкретната необходимост. Все пак независимо от ситуацията шихонаге следва една и съща схема.

Първо баланса на опонента е отнема чрез ирими и сферично въртене. После противника се завлича в  нашата собствена сфера и накрая ръцете се използват като вдигната катана над главата за да се „отсече” и  така извърши хвърлянето.

Тази идея се представя в тренировката, чрез демонстрирането и упражняването и със бокен и с тачиваза. Специално внимание се отделя на ма-ай(съгласуване на време-пространството съобразно действията на противника)

IIII. Айкидо изразява абсолютната реалност: Течащите, непринудени движения породени от ки. Неговата цел е формирането на идеален човешки аз, осъществен чрез усилено умствено и физическо обучение.
В днешният дехуманизиран свят, Айкидо предлага път към личностно израстване и усъвършенстване.
Всеки, независимо от възраст, пол, физически възможности може да постигне свързване на собствената с универсалната ки. Тази връзка е източника на жизнената енергия , която изпълва не само духовния свят , но също така насища ежедневният живот с истина и му придава значение.
Тази гледна точка се представя в тенировката чрез свободна практика, разнородни атаки и футари дори.
*****

Какво е Айкидо?

 

От Втория Дошу Кишомару Уешиба и Третия Дошу Моритеру Уешиба

[Editor's Note: This discussion appears in the Best Aikido: The Fundamentals . We thank Doshu Moriteru Ueshiba for giving us permission to reprint it. Photos courtesy Aikikai Foundation.]

Бележка на редактора: Този разговор се публикува в Най-доброто Айкидо-Основите.

 Тези , които не са добре осведомени за истинския смисъл на Айкидо, го смятат за нищо повече от един от старомодните бойни изкуства. Истина е че Морихей Уешиба (1883-1969) , Основателя на Айкидо, изучавал много различни видове традиционни бойни стилове, и използвал наученото за да оформи техниките на Айкидо. Всъщност, Айкидо е много повече от смес от различни бойни техники и стилове. Основателят много ясно го е подчертал: „ До този момент, аз изучавах много различни видове бойни стилове – Ягю Рю, Шиньо Рю, Дайто Рю, Шинкаге Рю, и други – но Айкидо не е смес от тези стилове. Всички техники на Айки са функция на Ки”.

Въпреки това, Айкидо и Дайто Рю често се бъркат дори и в Япония, и не е много трудно да се разбере, защо обикновения наблюдател на може лесно да различи тези два стила. Това е поради факта, че Морихей Уешиба е бил ученик на Сокаку Такеда(1859 – 1943), великият майстор на Дайто – Рю, но когато бил попитан от репортер дали Айкидо е непосредствено следствие от неговото обучение в Дайто – Рю, Морихей отвърнал „ Не, по-точно е да се каже че Майстор Сокаку отвори очите ми за истинската същност на Будо.” Същността на Айки е доста по-различна по-форма от другите бойни системи.

Традиционните бойни изкуства на Япония могат да бъдат смятани за важно колтурно и историческо съкровище, но след Реставрацията Мейджи в 1868 , и рухването на старите самурайски кланове, бързата и често безогледна западнизация на страната имала разрушителен ефект върху бойните изкуства.

Джигоро Кано ( 1860-1938) вярвал , че най-добрите елементи от японските бойни изкуства трябва да бъдат запазени , но за него било много трудно да открие и учи от завършени майстори – много от старите бойни майстори си били отишли. Само благодарение на непрестанно усилие и усърдие успял да основе Кодокан Джудо като средсто да се запази най-доброто от традиционните японски бойни изкуства вече в техния съвременен контекст. Кано отворил своето първо училище в 1882, една година преди да бъде роден Морихей Уешиба. Докато Кано вярвал, че въвеждайки западния модел на спортни състезания  ще популяризира новото му бойно изкуство  Джудо , Морихей последвал напълно различен път . Толкова различен, че на практика някой хора казват, „Айкидо не е истинско бойно изкуство, нали?”

И другото е вярно, че има голямо множество от невежи хора , които бъркат Айкидо с някаква форма на здравословна гимнастика, форма на танц, форма на боен хипнотизъм или нещо подобно или както споменахме по горе дори сериозни разработки  бъркат Айкидо с айкиджуцу. Нека да бъде пределно ясно, въпреки че Айкидо е Будо, бойно изкуство. Айкидо е най-съвършената есенцията от традиционните бойни техники , пречистени и преобразени от възвишена духовна мъдрост. Това е метод за изковаване на духа и тялото.

Каква е тази духовна мъдрост? Да бъде просто, да се изоставят хитрините, измамата или грубата, жестока сила да се победи противника. Това е средство да ни помогне в нашето търсене на Пътя, и ни даде възможност да развием нашият индивидуален характер по един взаимно обогатяващ ни и напълващ ни начин с нашия партньор в практиката. В търсене на Пътя, ние се нуждаем да свържем ума с тялото си, за да можем на свой ред да се хармонизираме с естествения закон на вселената, и като резултат да успеем свободно да откликнем на всяко събитие в живота ни. Айкидо е метод чрез, който ни се дава възможност да преживеем такова състояние

Думата „вселена” се мисли обикновено като някакво невъобразимо голямо и неопределено понятие, но всъщност вселената на Пътя на Айкидо е много конкретна и центрирана в тялото на всеки един. В Айкидо практиката , ние се стремим усилено да разберем принципите на на Ки , чрез действителен опит и си служим с различните техники да закрепим този опит в нашето всекидневно съзнание. Това е една от отличителните черти на Айкидо.

Нека погледнем  по-отблизо върху природата на Ки в Айкидо по един  непосредствен и действителен начин. Когато наблюдавате изпълнението на Айкидо техника, най-добре е да видите всеки един момент от нея като движение по сфера. Въртеливото движение ни позволява да избегнем сблъсъка с връхлитащата ни сила и създава и подсигурява хармонизацията. За да създадем правилна сфера , трябва да има здрав център.

Пумпал въртящ се с голяма скорост около стабилен център изглежда така, че все едно не помръдва изобщо. Ако докоснете пумпала дори и леко , той незабавно ще отлети поради създаването на центробежна сила и енергията скрита зад неговата привидна неподвижност ще се изяви.

Основателя често описваше състоянието на покоя в мига като сумикири, „ пълна яснота на ума и тялото.” Тази представа лежи в самото сърце на Айкидо.

През 1924, Основателят придружил духовния водач на Омоте-кю Онисабуро Дегучи(1871-1947) на мисионерско пътуване в Монголия. По техния път през планините , групата била нападната от бандити. От всички страни летели куршуми. Морихей,  който бил охрана на Онисабуро , мислил че с тях е свършено  до момента, в който почуствал свръхестествено спокойствие и уравновесеност. Той можел да почувства посоката на куршумите и така да избегне тяхното попадение. Цялата група се измъкнала невредима. По късно Основателя описал това необикновено спокойствие като сумикири, покой в движението и казвал, че след това удивително преживяване можел незабавно да почувства всяко смъртоносно или враждебно намерение насочено към него от всяка една посока.

Този удивителен случай е доста впечатляващ но той не трябва да ни кара да изпуснем  факта , че преживяването на симуки се е случило благодарение на дългите години на ежедневно усилено упражняване на ума и тялото. Това не се случва лесно без усилие.. Без постоянна практика разбиране на истинската природа на ки никога не може да бъде постигнато.

В доджото, тренировката следва определени правила. На улицата, обаче , всичко може да се случи, и да не ни позволи да запазим самообладание. Лесно е да запазваш хладнокръвие при идеални остоятелства; една от целите на Айкидо е как да запазваме самообладание независимо от обстоятелствата, независимо колко е ужасна или трудна.

Един от методите да удържим своето физическо и душевно равновесие е да се диша от сейка танден (психофизическа точка на около два инча под пъпа) . Напомняйте си, че ки която оживява вашето собствено тяло е същата ки която оживява цялата вселена. Всички кръгови движения които извършвате в работата си в  Айкидо никога не е в противоречие с принципите на природата. Контролирайте осъзнавайки дишането си и така се свържете с естествения ритъм на вселената. Това е начина да останете балансирани във вашия сейка танден. Нашият собствен център трябва да бъде свързан с центъра на земята. Ки произтича от това усещане на устойчивост и покой.

Противно на много други майстори който имали склонност да  налагат сложни правила и разпоредби в техните школи, Морихей не обичал тази практика и изисквал от учениците си само да следват своя здрав разум. Все пак, с все по широката известност на Айкидо неговите старши ученици изискали той да въведе някои основни правила за трениращите. „ Изглежда времената са се сменили” им отговорил Морихей и представил „ Предпазни мерки за трениращите Айкидо”

1. Айкидо техниките могат да бъдат наистина смъртоносни и затова е от най-голяма важност да се спазват указанията на инструктура през цялото време и практикуващите да не влизат в единоборства от гледна точка на прилагането на сила.

 

2.Айкидо е умение в което „единият” поваля „многото”. Тренирай себе си внимаващ за атаки идващи от четири и осем посоки.

 

3. Винаги се обучавай живо и радостно.

 

4.Учителят може само да предаде една малка порция от знанието.

 

5. Във всекидневното обучение започвай със основните движения за заздравяване на тялото без да се преуморяваш. Загрявай добре, и така няма опасност от травми дори и за възрасни хора. Радвай се докато се обучаваш. И се стреми да постигнеш истинската цел.

 

6. Истинската цел на Айкидо е да се изкове ума и тялото и да се изгради характер.

 

Тези препоръки все още са изложени в Хомбудоджо, с най силно ударение на поставеното под номер три, „ Винаги се обучавай живо и радостно”

При споменаването на термина „бойни изкуства” много хора си представят образа на със заплашително , враждебно държане, и наистина има такива така наречени „майстори” по бойни изкуства които изглеждат така. Но такова държане е ясен признак , че такъв човек не разбира войнския път(Будо). Прекомерната враждебност е празна горделивост маскираща липсата на самоувереност.

И напротив - всеки който наистина разбира Пътя на Война изглежда напълно спокоен и е учтив и внимателен в своето поведение. Той или тя е достатъчно уверен в себе си, за да потиска друго човешко същество и това обикновено се изразява от неговото или нейно лице. Казано просто, те изразяват шизен тай, напълно естествено и свободно състояние на тялото. За да бъде обяснено това приповдигнато състояние и да помогна на обучаващите се да го разберат, често казвам „ нека тренираме забавлявайки се”.

Много ценим онези обучаеми, които наистина разбират сърцето на Айкидо. Такива ученици идват в доджото с висок дух, изпитват удоволствие да хвърлят и да бъдат хвърляни, проливат много пот и си тръгват със същия висок дух.

Земята е била родена от вселената и онези които разцъфтяват в тази живителна среда могат директно да станат едно с природата. Те никога не застават срещу естествения закон и никога не се опитват да управляват средата си със сила. Такива хора изразяват естествено и дейстително хладнокръвие.

Такава жизнена нагласа, основана на такова дълбоко преживяване, може да бъде голямо предимство в различни обществени дейности. Ако тренирате по естествен и изпълващ ви начин, с хладнокръвие и здрав център огромно количество от ки ще бъде създадена. Това ще бъде в огромна полза и за вас  и за обществото. Това ще е нашият естествена съвършен образ. Да се постигне това ниво на битие е далеч по ценно от това да се постигне победа в някакво маловажно съперничество или състезание.

Целта на Айкидо е да направи човека силен чрез напълване с неговата естествена енергия. Това също така ще направи тялото и ума му здрави. В Айкидо ние преодоляваме разликата между тялото и ума; така обединяваме ума и тялото, че те започват да действат като единна същност. От центъра на тази единна същност се заражда безгранично ки и се разпростира живително дихание. Ако тази мощна сила се изразява във всекидневния живот, всеки ще може да води най-пълноценно съществуване.

Мощта на ки избликнала естествено и непосредствено  ни пдава възможност ежедневно да преживяваме радостта, силата, свободата  и гъвкавостта на съществуването. Живеейки будно и откликващо със сила , ще можем да посрещнем всяко предизвикателство и да се справим с всеки непредвиден случай. Практикуването на Айкидо може да направи всичко това възможно и това наблягане върху  хармонията спомага на свой ред за широкото му разпространение по света.

от Кишомару Уешиба

Aiki News #59 (декември 1983)

We would like to thank Doshu Kisshomaru Ueshiba for his kind permission to publish these chapter summaries.

 

Много от тези епизоди са се случили, но за основателя

който смятал търсенето на пътя на АйКи за смисъл на своя живот,такова геройство, може да не е било всъщност неговото намерение.

Точно по това време, той току що е открил айки и изглежда е използвал подобни демонстрации за да представи изкуството си. Така по леко шокиращ начин основателя е давал известна следа към смисъла на „бу” ,който за себе си наричал Такемусо Айки. Много от хората не се убеждават без някакво доказателство.

По отношение на разпространяването на разбирането му за айки,  срещата му  с Джигоро Кано, трябва да е било истинско удоволствие, още повече, че е била идеална за целта му.

Професор Кано бил ректорът на днешният Токийски Образователен Университет, и уважаван авторитет в сферата на образованието. По негова преценка, джуджуцу в неговата стара форма не била подходяща за изграждането на добър характер. Той се заел да то систематизира и трансформира в спорт, подходящ за съвременния човек и общество. Резултатът бил основаването на Кодокан Джудо.

Но дори тогава , професор Кано дълбоко обичал древните бойни изкуства и уважавал тяхната присъща черта да се търси „Пътят”

Факт е че той часно създал така наречената „Група за изследване на Класическите Бойни Изкуства” в Кодокан. Самият той бил майстор на  някои от джуджуцу системите като Кито-Рю и Теншин Шиньо-Рю.

Считало се, че Кито Рю било повлияно от китайските стилове и принципът на традицията се изразявал по следният начин:

 ки-то значи - да станеш и паднеш. „Ки” е форма на положителното , „то” е форма на негативното – ин. учели, че силата се контролира като бъдеш слаб и твърдото се контролира като бъдеш мек.

Теншин Шиньо-рю е джуджуцу стил създаден чрез комбиниране на елементи от Шин Шинто-рю и Йошин-рю - по стар стил, внесен от Китай от някакъв доктор. Теншин Шиню-рю учело, че „тялото трябва да бъде пълно с ки” и наблягало на гъвкавостта и използването на атеми, поразяване на анатомично слаби точки на тялото. И двата елемента имат дълбока връзка с модела на айкидо.

Професор Кано отчел тези аспекти в буджуцуто на Основателя. В допълнение , самият той , практикуващ Кито и Теншин Шиньо рю, считани за основи на съвременното джудо, споделяли общи идеи по отношение на буджуцу. Освен това Кано симпатизирал на основателя в твърдата му съпротива на всеки опит да се превръща айки в обикновено физическо упражнение. Джудото на професор Кано било поело по точно противоположния път и така той може би е бил възхитен да види нещо, което е помагало да бъдат  намалени  терзанията му от дилемите свързани със собствените му усилия от смесването и синтезирането на стиловете на джуджуцу.

През Октомври 1930, професор Кано поел разноските по специалната визита на основателя в тогавашното Мейджиро доджо. Чувал съм, че тогава той изкоментирал, „ Това е, което аз наричам съвършено будо;така да кажем, истинското и непресторено джудо”. След като професор Кано се върнал, той казал на един от своите близки  ученици:

Да си кажа правото, бих искал Уешиба да бъде тука в Кодокан, но поради това, че той е майстор със собствени разбирания това е напълно невъзможно. Като друга възможност бих искал да изпратя някои от нашите най-добри ученици да тренират с Уешиба и опитаме да установим обмен между двете системи.

Няколко дни по късно той изпратил Минори Мочизуки и Джиро Такеда да учат при основателя. Притежавам много учтивото писмо на професор Кано:

„28 Октомври 1930

Скъпи Господине,

Дълбоко благодаря за  гостоприемството, което получих при моята визита при вас онзи ден. Споменах тогава, че бих искал да подбера няколко сериозни ученика, които да получат напътствия от вас. Търсих и избрах мъж на име Такеда, този който ме придружи при визитата ми при вас, и още един човек на име Мочизуки. Уредил съм, мистър Чуичи Нагаока да ви посети до няколко дни и да направи официално запитване от мое име така, че моля ви, да обсъдите въпроса с него.

Отново приемете моите благодарности за вашето гостоприемство и моля ви обмислете молбата в това писмо.

Джигоро Кано

Минори Мочизуки се присъединил след този случай. Сега той е глава на Йосейкан Будо( с център в Шизуока) , комплексна система създадена от него , която приспособява айки към неговите познания. Мистър Мочизуки си спомня, че Кано сенсей им казал: „Вие двамата вървете и учете и се представете достойно. Това ще помогне древните японски бойни изкуства да бъдат запазени за поколенията…

Изглежда О Сенсей е овладял някои тайни принципи, които надхвърлят обикновеното познание. Искам да изследвам тяхната дълбочина и да ги овладея и аз…

Той се справяше със ситуациите със свръхчовешки способности. Той можеше интуитивно да отговори на „вибрацията” на техниката на опонента преди движението му да бъде изявено. Това беше форма на вдъхновение или одухотворяване. Не е чудно , че няма равен на себе си „под небесата”

Тези трансцедентални способности бяха естественото изражение на непрекъснатата дисциплина и упражняване на ума и тялото в „ царството на Прозрението и Проникването” , където се свързваше с „Универсалното Ки на Цялото Мироздание”

Фактът ,че толкова много способни джудисти последвали основателя, като Томики и Мочизуки, винаги ми напомня дълбочината на разбирането между Професор Кано и основателя, Морихеи. И старата пословица изглежда подходяща:

„ Добродетелният винаги ща привлича последователи”

Превод от японски Стенли Пранин и Мидори Ямамото

Превод от английски Любо Илинкин

JPAGE_CURRENT_OF_TOTAL
You are here: Начало СТАТИИ Administrator

Център за контакти

  • Tel: (+359) 878 300 655
  • Email: aikido.burgas@gmail.com
  • Website: www.aikido.bg